Истинското щастие идва, когато душата започне да трепти в съзвучие с външния свят. Това пише в незавършения си роман „Ахилесова пета“ проф. Димитър Димов (1909-1966). Днес се навършват 115 години от неговото рождение.

ОТ ДЕТЕ СЕ ЗАПОЗНАВА С ЖИВОТА И БОРБИТЕ НА ТЮТЮНОРАБОТНИЦИТЕ

Димитър Димов е роден на 25 юни 1909 г. в Ловеч. Баща му е капитан Тодор Димов, който загива в Междусъюзническата война. Майка му Веса Харизанова завършва педагогическия отдел на Втора софийска девическа гимназия. По майчина линия писателят е родственик на Яне Сандански. През 1918 г. Веса Харизанова се омъжва повторно за офицера Руси Генев, който след Първата световна война става тютюнев експерт. От детска възраст Димитър Димов се запознава с живота и борбите на тютюноработниците.

ЗАВЪРШВА ВЕТЕРИНАРНА МЕДИЦИНА

През 1928 г. Димитър Димов завършва

Ние, можещите, водени от незнаещите, вършим невъзможното за благото на неблагодарните. И сме направили толкова много, с толкова малко, за толкова кратко време, че сме се квалифицирали да правим всичко от нищо. 

Думите на Константин Иречек, казани през 1881 г., са част от неговия „Български дневник" (1930-1932). 

Днес отбелязваме 170-годишнината на родения във Виена чешки историк, славист, библиограф и почетен член на БАН.

Той е син на историка Йосиф Иречек и внук на бележития славист Павел Шафарик. Завършва история във философския факултет на Карловия университет в Прага (1875), където защитава докторска дисертация (1876). Професор е по история в университета, в Прага (от 1884) и във Виена (от 1893).

ПЕТ ГОДИНИ В БЪЛГАРИЯ

През 1879-1884 г. Константин Ирече

Кирилицата днес има много различно значение, каза австрийският учен доц. д-р Даниел Цийман. Той е един от участниците в международния форум за кирилицата „Азбука. Език. Идентичност“.

Аз съм историк и най-много ме впечатлява Средновековието и средновековната писменост в България, казва доц. Цийман. „Това е азбука, с която може по-лесно да се изпишат всички тези букви, за които гръцкият и латинският нямат достатъчно възможности“, смята той.

По думите му кирилицата със сигурност има връзка с религията и християнството, както и с идентичността. „От една страна, това е шрифт, на който днес пишем, но, от друга страна, е нещо, което стана национална идентичност за много страни, не само в България, а също в Сърбия, в Русия“, смята ученият.

Срещата му с България е случайна. „Когато зав

„Аз още броя дните“ на Георги Бърдаров и „Хроника на болката“ на Иво Иванов излизат като аудиокниги, съобщават от „Сторител“.

„Аз още броя дните“ е дебютният роман на Георги Бърдаров, който разказва любовна история на фона на събитията от Босненската война и блокадата на Сараево. Аудиокнигата е озвучена от актьора Мариан Маринов. 

„Хроника на болката“ на писателя и журналист Иво Иванов, ще е бъде достъпна в платформата от 22 август. „Тя е амалгама от напълно различни, действителни истории, разхвърляни във всички точки на времето и пространството. Между тях обаче съществува съединителна тъкан – болката“, разказват от „Сторител“. Допълват, че аудиокнигата е прочетена от самия Иво Иванов.

Този месец излизат още аудиокнигите „Опасни връзки“ на Шодерл

На церемония във Вършец днес бяха обявени имената на отличените и наградените поети в конкурса за сонет на името на Лъчезар Станчев.

Журито в състав Кирил Кадийски – председател, и членове доц. Надежда Стоянова и проф. Румяна Станчева – дъщеря на покойния Лъчезар Станчев, е присъдило първа награда на поета Георги Миланов за произведението му „Очакване”. Той получи грамота и парична премия от 400 лева от организаторите. Втора награда с грамота и премия от 100 лева получи Мария Димитрова за „Сонет в три изречения“ . Отличия с грамоти получиха също Вероника Иванова за „Един усмихнат мъж“ и Светлана Йонкова за „Отрицание на отрицанието“.

В тазгодишното издание на конкурса за сонет на името на Лъчезар Станчев са участвали 50 автори от цялата страна. Осемнадесет подбрани от журито техни произведения са включени в малък сборник „Лъчезарни сонети 2024“, издаден от фондация „Лъ